"ПОЗИВ" на Централното управление на СБРЗ

(30 май 1925 г.)

Живеейки в епоха на верига от нещастия, които се трупат върху плещите на българския народ и безмилостно разпъват родината на кръст, доживели да бъдем свидетели на една кървава трагедия (бел. - атентатът в църквата "Св. Неделя" от 16 април 1925 г.), чийто спомен навеки болезнено ще свива българското сърце, ний отправяме нашия зов да бъде чут и разбран от всеки, който чувствува, че не бива да се държи като чужденец, когато моментите налагат самопожертвование и високо национално съзнание, за преустройството и благоденствието на България.

Падението, което пусна дълбоки корени всред народа, е резултат на ред фактори, които всеки без колебание може да ги посочи. Историята е жив пример, за да избегнем по-подробно описание на безконечните фатални грешки, вършени все в по-голям и по-голям размер.

Особено след световната война с нейните дълги години на тревоги и слава, с нейните скъпи жертви за племето, оставящи неизличима следа в сърцето на България, ние прекарваме неизбежните сътресения в нашия обществен, стопански и политически живот.

Всичко това така осезателно се чувствува днес, когато предишните добродетели на българина бидоха заместени и проядени от бацила на небрежността, от апатия, от раболепието пред чужденците, от ненавистта, подлостта към ближния, издигане предателството в култ, търгуване с отечествените интереси, мръсната партизанщина-всичко една нескончаемост от лоши прояви, които идат да потвърдят, че моралните устои у народа са на сериозно изпитание.

От друга страна, като резултат и последствие от това се подготви почвата и даде подтикът на оная червена продажна сган, която, скрита зад рамките на някакви си "обществени хуманитарни учения", проповядващи наляво и надясно свобода, равенство и братство, за срам и позор на цивилизацията от XX век извърши нечувани варварства и неокачествими злодеяния, които ужасяват и къпят човечеството в кърви и сълзи.

Българино!

Ще позволиш ли отечеството ти, покрито със слава, надарено с всички земни богатства и заложби за сигурен напредък, да стане като Русия, едно поле покрито с мъртъвци? Ще позволиш ли демонската ръка на платените московски оръдия да руши духовната връзка, създадена от векове между майката родина и нейните синове?

Не. Границата на търпението мина, горчивата чаша е изпита до дъно. Борбата срещу всички неизбежни, може би необходими злини, породени след войната, е подета вече от нас.

Издигайки факела на едно обществено движение, отговарящо на повика на реалните нужди на народа ни и имащо за религия висшето благо на отечеството, ние ясно и категорично заставаме на страната на нацията, за да я отбраняваме непоколебимо срещу всички злини, откъдето и да идат те.

Музей от "добри" и "безсмъртни" принципи не ще правим, те нека останат като мъртви формули, за да напомнят в историята фалита на онзи, който създал и писал.

В тази борба "Българска родна защита" поема поста на страж за нашето племе, за да бди във всички посоки на нашия стопански и политически живот. Като цени индивидуалните способности, родени всред всички класи, ще защищава справедливостта и човещината, отдавайки всекиму заслуженото.

Влагайки всички сили за създаване у народните маси съзнание за действителността, ние искаме, щото техният труд в индустрията, търговията и земеделието да се направлява от стремежа за общо сътрудничество, а не от завистта и злобата, които пакостят на родния ни морален и стопански напредък.

Ние искаме всички добри синове да бъдат далеч от опасното дребно партизанствуване, далеч от надхитряванията, далеч от демагогията и далеч от обществената развала.

Дълг, дисциплина, самопожертвувание, съединение на правата с длъжностите, труд, мир и любов към родината-ето нашите задачи и нашите цели.

В стремлението си да затвърдим здраво гражданската дисциплина, зачитането на реда и законите, ние непоколебимо ще спазваме предначертания път.

Щастливи, че в тези тежки дни ще можем да изпълним един дълг към родината, ний вярваме в пълната подкрепа на българския народ и извикваме:

Да живее България! Да живее и крепне "Българска родна защита"!

От Централното управление на съюза

(в. "Родна защита". год. I, № 8, 30 май 1925 г.)

УСТАВ НА СЪЮЗА "БЪЛГАРСКА РОДНА ЗАЩИТА" В БЪЛГАРИЯ

(Преди 29 януари 1924 г.)

I. Седалище и цел.

Чл. 1. Учредява се съюз "Българска родна защита" с център София и клонове из другите населени места. Той е строго неутрален с чисто възпитателско и защитително назначение.

Чл. 2. Членовете на съюза си вменяват в дълг осъществяването на следните цели:

а) Събуждане, въздигане и постоянно крепене на българското национално съзнание в България и чужбина.

б) Признаване, непогазване и достойно зачитане на българските неотемлени качества и права от всички във всички страни, най-вече в България.

в) Отстранение и премахване на всевъзможните вредни за българското национално съзнание и защита чужди влияния.

г) Строго и сурово порицание на всеобщата безнравственост и поквара, чието користолюбиво влияние е изместило българина от българското му национално съзнание.

д) Работа за въздигане на българската индустрия, търговия, художество, реч и др.

За изпълнение гореизложените цели съюзът ще си служи с устна и писмена пропаганда, събрания, сказки и впоследствие със свой орган.

II. Средства.

Чл. 3. Средствата си съюзът събира от:

а) задължителен членски внос в размер на 5 лв. месечно;

б) доброволни пожертвувания, подаръци, дарения, завещания и др.

в) вечеринки, забави, лотарии и др.

III. Управление.

Чл. 4. Членове могат да бъдат само българи.

Чл. 5. Съюзът се управлява от едно настоятелство, състоящо се от 7 души, които се избират измежду своята среда: един председател, един подпредседател, един секретар, касиер и трима съветници. Освен тях се избира една контролна комисия от 3 души.

Чл. 6. Решенията си настоятелството взима в заседания. Заседанията са законни, когато присъствуват повече от половината членове от настоятелството. Всички решения се взимат по вишегласие. В случай на разделение на гласовете по равно, гласът на председателя е решающ.

Чл. 7. За всички заседания се държи протокол с имената на присъствуващите членове.

Чл. 8. Настоятелството се избира от събора на съюза за едногодишен срок. То е длъжно да свиква най-малко еднаж в годината събора, пред който да изложи развитието на съюза, преценка на миналата му дейност и очертание на бъдещата. В същия събор Контролната комисия докладва своя ревизионен протокол. Вън от задължителното свикване на годишния събор настоятелството има право при нужда да свиква извънреден събор. Отделните клонове изпращат представители в събора.

Чл. 9. Всички писма на съюза излизат с подписа на секретаря и председателя. Паричните писма излизат с подписите на председателя и касиера.

Чл. 10. В случай на отсъствие на председателя замества го подпредседателят, който се ползува със същите права и задължения.

Чл. 11. Касиерът прибира всички членски вноски и приходи, за които издава разписки (квитанции). Тези приходи се внасят в някое кредитно учреждение, одобрено от настоятелството.

Чл. 12. Печатът на комитета е кръгъл, с лъв в средата.

Председател: Ст. Д. Николов

Подпредседател: Я. Кисов

Съветници: Ал. Пенев

                     Т. Тодоров

                     Ан. Разсуканов

Касиер: Ст. Кинтишева

Секретар: Е. Кисова

(Устав на съюза "Българска родна защита". С., 1924г.)

"ЗНАЧЕНИЕТО НА СЪЮЗНАТА ФОРМА И ПОЗДРАВА"

(1928 г.)

Предвид запитванията на някои водачи за значението на поздрава, черната риза, лъвчето и др., съобщава ви се за сведение и надлежно съобщение следното:

1. Поздравът с вдигане дясната ръка нагоре е поздрав на българските боляри; пръстите събрани значат "Съединението прави силата", дланта обърната напред значи, че всичко в организацията се върши с открито чело и няма задкулисни работи.

2. Черният цвят на ризата означава честен труд.

3. Бялата връзка означава чистотата в целите и задачите на организацията.

4. Черният цвят над трикольора на знамето означава траур за поробените краища-Македония, Добруджа, Тракия и Окрайнините (Западните покрайнини). Черният цвят на четирицветния шнур има същото значение.

5. Трите копчета на ръкавите означават Македония, Тракия и Добруджа.

6. Трите лъвчета- на дясната ръка, на ремъка и на шапката означават, че сме сигурни в нашата зила и победа при освобождението на Македония, Добруджа, Тракия и Окрайнините.

(Сборник на всички окръжни и упътвания на съюза "Българска родна защита". С., 1928 г., с. 102-103)