СЪЮЗ БЪЛГАРСКА РОДНА ЗАЩИТА

Края на 1923 – началото на 1924 г. – образува се и се регистрира съюз “Българска Родна защита” като “строго неутрално с чисто възпитателно и защитително назначение” и с задача да повдига българското национално съзнание, за да противотостави на чуждите влияния и моралния упадък, и да работи за напредъка на българското стопанство и култура.” В него се допускат за членове само българи. Управлението се осъществява от 7-членно настоятелство начело с председател, избирано от ежегодния редовен събор на организацията. Първи председател на съюза е Ст. Д. Николов.



Март 1925 г. започва да излиза в. “Родна защита”.

Август 1925 г. се избира Временно управително тяло. Председател ген.о.з. Ив. Шкойнов, членове – ген. о.з. Хр. Чаракчиев, подполк. о.з. Ал. Мусевич-Бориков, ген. о.з. Данаил Генов, Л. Гендович, Ю. Панчев, Дочо Христов, Никола Пулиев, Асен Трупчев, Л. Бобевски, Г. Шишков, К. Македонски, Хр. Златарев и др.

Членовете на съюза могат да членуват в политически партии, без да използват името на СБРЗ в предизборните борби и да го свързват с определена политическа сила.

Съюзът набира членовете си измежду всички слоеве на българското общество първоначално в градовете, а впоследствие и в селата.

След обиколката на Ив. Шкойнов и Хр. Чаракчиев из България през пролетта на 1925 г. възникват организации на СБРЗ в Русе, Пловдив, Хасково, Дупница, Бургас, Севлиево Г.Оряховица, Банкя, Кнежа, Стара Загора, Лом, Сливен, Търново, Разград, Ямбол, Нова Загора, Харманли, Свиленград, гара Гълъбово.

През есента на 1925 г. вече се провеждат и първите съвместни съюзни акции, с цел да се създаде начална спойка между отделните съюзни звена.

Октомври 1925 г. – първа родозащитническа сбирка за южнобългарските клонове при освещаване на съюзния клуб в Стара Загора.

Ноември 1925 г. – сбирка на севернобългарските клонове в Русе

6,7,8 декември 1925 г. в София се състои Конгрес на който се преизбира Върховното управление и одобрява регистрирания устав на СБРЗ.

1926 г. – първи редовен конгрес приема нов устав, в който подробно се регламентират нейното устройство, организация, структура на управлението, правата и задълженията на членовете и на управителните й органи.

В основата на родозащитническата организация стоят принципите на водачеството, йерархията и подчинението.

Организация:

Начело на съюза стои Върховно управление от 15 души – всички от софийския клон на организацията, начело с председател. Към него действа петчленен проверителен съвет. Хората за двете институции се избират от съюзния конгрес и отговарят пред него за действието си. ВУ се разделя на организационен, редакционно-книжовен и финансов отдел, оглавени съютветно от тримата заместници на председателя. Изпълнителната власт се упражнява от Постоянно присъствие, избирано също от конгреса измежду членовете на ВУ и съставено от председателя, трима подпредседатели, един секретар и един касиер.

Всяка година през октомври СБРЗ провежда редовния си годишен събор. В неговия състав влизат ВУ, всички нодачи и секретари на клонове по право и по един избран представител на 20 редовни членове от клон, а от 1926 г. – по един назначен от съoтветния водач представител на 100 отчетени членове. Формално събора проверява пълномощията на ВУ, гласува бюджета на съюза, избира, а след 1926 г. на практика само утвърждава предложената листа за ВУ, може да внася промени в устава, определя насоките на дейност и програмата на съюза.

Основната организационна единица е клонът, който е оглавяван от местен градски или селски водач. В неговите рамки може да се образуват по-малки подразделения със собствени водачи: група от 8 души, секция от 5-10 групи, и участък от 2 до 5 секции. Когато тези подразделения когато са в строй, те се наричат съответно отделение, взвод и рота. По възходящ ред местните водачи са подчинени на околийските, те – на окръжните, а последните – на ВУ. Окръжните водачи посочват лица за околийски и местни водачи и ВУ ги утвърждава.

Към всички водачи, за да ги подпомагат в дейността им, се назначават настоятелства (от 1926 – управителни съвети) със секретар, касиер и брой членове в зависимост от големината на клоновата организация.

Първостепенни задължения на водача са грижата за разпространяване на съюзния вестник чрез абонамент и продажба, образуване на нови клонове и набиране на членове, провеждането на годишни и месечни събрания, поддържане на дисциплината, участието в различни съюзни мероприятия, осъществяването на връзки с други родолюбиви организации. По усърдието, с което той изпълнява тези си задължения, се оценява дейността му и се определя авансирането му в организацията.

Членове на СБРЗ могат да бъдат всички, които приемат идеологията му и са готови да работят в редовете му като се подчиняват на строгата вътрешна йерархия и дисциплина. Единствените ограничителни условия за членство в СБРЗ са принадлежността към БРСДП и ПКП, както и небългарския етнически произход. Членовете се разделят на действителни, спомагателни и почетни. Действителните са задължени да участват в военизираните прояви на съюза и да носят съюзната униформа, а неслужилите в армията преминават специално едногодишно обучение. След влизането си в съюза трябва да привлекат двама нови членове и двама нечленове –абонати за вестника. Категорията на спомагателните членове е въведена, за да се създаде периферна зона от съмишленици на СБРЗ, които не желаят да се ангажират плътно с дейността му и да афишират идейните си симпатии, но същевременно могат да бъдат полезни в политически и обществен план.

За поведението на родозащитниците като членове на организацията е издаден спецален “Служебен и дисциплинарен правилник”, определящ стриктно отношение на чинопочитание в съюза, предписва ред, поведенчески правила за поддържане на високата обществена репутация и предвижда разгърната система от наказания, включително изключване, за тяхното нарушаване. Придържането към предписанията се следи от дежурни “разузнавачи” и “наблюдатели по клона”.

Главен обект на пропаганда на СБРЗ е младежта.

През 1929 г. се формира студентска група, която през 1932 г- прераства в студентска корпорация с пет български и четири задгранични клона.

Финансиране:

- членски внос

- “данък марки” – равняващ се на половината от цялата сума на събраните вноски, отива във ВУ.

-  встъпителни вноски – отиващи във ВУ

- абонамент за в. “Родна защита” – задължителен за всички членове на съюза

- ръчната продажба на вестника

- създавенето на а.д. “Родина”, просъществувало до лятото на 1931 г.

- материална подкрепа от сливенските фабриканти братя Маринкеви, Тютюнева кооперация “Асенова крепост”, Съюза на габровските промишленици, Българското просветно-търговско дружество, Д. Яблански и др.

-  дарения, обяви, реклами

Във в.“Родна защита” се появяват публикации срещу чужденците и чуждото стопанство, политическо и културно влияние бият тревога заради “прекомерното гостоприемство” на българите и опасността от превръщането на България в чужда “плантация". СБРЗ настойчиво препоръчва създаването на специален закон за покровителство на българскатта промишленост, занаяти и търговия и за ограничаване на чуждия капитал, въвеждането на личен данък за чужденците и вземане на системни мерки за побългаряване на икономическия живот. В този дух са лозунгите във всеки брой на вестника: “Купувайте само български стоки!”, “България за българите!”, “Предпочитай българското производство и българския труд!”, “Купувай само от българи!” и др.

СБРЗ е против евреите и масоните, считаща ги за основното зло в света.

В своята патриотична дейност съюзът търси опора в трите традиционни възпитателни и етносъхранителни фактора – източноправославната вяра и църква, училището и семейството. Това са сфери в които може да се проникне преди всичко чрез проповед и пример.

Герб:

Остър в долния си край щит с изправена фигура на лъв в центъра. Около лъва е разположен арковиден надпис: “България над Всичко. Всичко за България”, като двете части на този девиз са отделени от пречупен кръст. Над надписа са поставени лаврови клонки, а под лъва – инициалите на организацията “РЗ”.

Съюзен празник:

3 март – денят на подписване на Санстефанския мирен договор и възстановяване на българската държавност. Празника се чества с тържествено шествие, речи и музика.

Химн:

автор Коста Жандов

музика: П. Пипков

Родна защита

Свещена бран вестят далеч камбани,
отеква звън – вълна подир вълна .
и тръпнат бодри, родни великани,
обкичена с трицветни знамена.

Припев:

О, роден край, на твоя боен зов
за жертви скъпи кой не е готов

(Според изменението от октомври 1926 г.:

За роден край, за жертви, подвиг нов –
бъди родозащитнико, готов!)

Тълпят се вождове да бъдат първи,
раздвижват се села и градове,
че в бащин кът, едва спасен кърви,
ръка злозейска робство пак кове.
И гордо верни български юнаци .
родозащитници с челична мощ –
чертаят лъчезарни, ярки знаци
сред непрогледната народна нощ.
Кат слънце греят огнени завети
низ майката измъчена земя –
и възродени крепнат духовете,
въззема се родината сама.
Родозащитници, скрижали нови
обезсмъртиха българския род!
Нащрек, борци! Гранитни основи
да браниме на бъдния живот.
Свещена бран вестят далеч камбани,
развети са трицветни знамена....
Напред, родозащитници призвани:
България е българска страна!



Поздрав:

Водачите и другите членове на ръководствата в органицацията при тържествени случаи поздравяват: “За България”, и получават отговора “За нея ний живеем!”. Помежду си редовите родозащитници се поздравяват само с “За България”.

Униформа:

Черна риза, черен панталон, бяла вратовръзка, черна фуражка с бродирано сребърно лъвче, колан с ремъци и значка с емблемата на СБРЗ. През 1928 г. към тази униформа за водачите се добавят акселбанти, галуни и сребърни шнурове за ръкавите и яката.

Винаги при по-масовите съюзни прояви от родозащитниците се изисква военен строй. Всеки клон има собствено знаме, осветено с специален ритуал в присъствието на свещеник и някой от членовете на ВУ.

При прием на нови членове те трябва да дадат “тържествено обещание за вярност и преданост на България и на съюза на събрание на клона”.

През 1931 г. става разцепление в СБРЗ поради въпроса за участие в изборите за 23 ОНС.

През януари 1935 г. е разтурен, по-късно отново е възстановен, а през 1936 г. е разтурен отново.

(Из Гергана Величкова. Пропаганда на фашизма в България 1922-1934. С. 2002. стр.194-253)